С гумени ботуши в планината

1Началото на Ноември сме, зимата наближава, цялото ни същество е подготвено за дъждове, сивота и студ. Но излизаме навън и отново, както всеки ден през последните 5-6 месеца. Слънчево, топло – 20 градуса и без никакви прогнози за превалявания в следващите две-три седмици. Сега, това би ни карало да се чувстваме щастливи и усмихнати, но по някаква странна причина сме притеснени и нервни. Нещо не е както трябва, какво се случва, ако това е късната есен от двейсет градуса, то зимата може би няма да се окаже по-студена от 10 градуса. Ккаво се случва, това ли са промените в климата, които всички ние очакваме да се случат? Твърде много въпроси, твърде неясни отговори, я по-добре да отидем на излет в планината. Запалихме старият баварец и лекичко, лекичко се запътихме към Средна Стара Планина, където е нашето любимо място – Хижа Плевен. Естествено аз приготвих багажа, мъжът ми се занимаваше с колата, а децата се знимаваха със самите себе си. Пристигнахме в петък на обяд на изходната точка към хижата, красивата местност над Видима и Априлци. Мъжът ми е много импулсивен, но е слаб откъм планиране и подготовка, аз съм по тази част. Добре, че е така, защото като пристигнахме видяхме, че пътеката нагоре в планината е мокра, кална и пълна с локви независимо, че беше толкова топло. Аз естествено бях предвизила тази ситуация. Веднага извадих гумени ботуши за всеки от нас. Децата беха с уникални червени и жълти гумени ботуши. Мъжът ми със страхотни италиански зелени гумени ботуши, които имаха връзки и бяха изключително удобни и леки. Аз малко не се връзвах в картинката с моите изключително елегантни лилави гумени ботуши, но пък цветовият ансамбъл беше завършен и станаха уникални снимки в красивата есенна гора с нашите цветни гумени ботуши. Двудневният ни планиски престой беше прекрасен. С накладен огън, нови запознанства, пълно със звезди небе, топли супички в хижата, уютни планински одеала, греяно вино и незабравими емоциии. Поздрави, Веселина